Хан Аспарух: Между Дунав и Вечността
Елена Иванова, 2025
О книге
Годината е 680-та. Кървавочервеното слънце, подобно на разярен звяр, потъваше зад хоризонта, хвърляйки последните си лъчи върху безкрайните степи. Вятърът, носещ миризмата на суха трева и отдалечен дим, виеше през юртите на Дунавската равнина, сякаш оплакваше падналите. Аспарух, млад хан с очи, сини като зимното небе и пронизващ поглед, седеше на мършавия си кон, опирайки се на дългото си копие. Косите му, черни като крилата на гарван, бяха разрошени от вятъра, а лицето му – изваяно от воля и безпощадна решителност. Той е вождът на останките от могъщото Великобългарско ханство, разкъсано от вътрешни борби и натиска на Казанския хаганат. След смъртта на баща си Кубрат, племената са разделени, разпръснати като разпилян пясък. Аспарух, заедно с най-верните си хора, се е отправил на запад, търсейки земя, където да изградят нов дом, ново ханство, достойно за наследството на Кубрат.
Жанры
Другие книги автора
- Болгарский язык. Курс для начинающих.
- Заиграли светотени. Философские стихи
- Конфликтологическое консультирование
- Затерянные в бездне снов
- Кошачьи истории
- #жиЗаметки. О праве на злость и о вреде всепринятия и безоценочности
- #жиЗаметки. О психотерапии
- #жиЗаметки. Про деньги
- #жиЗаметки. Про любовные треугольники и полигамию-моногамию
- #жиЗаметки. Про отношения с собой и другими людьми
- #жиЗаметки. Про секс
- #жиЗаметки. Про чувства